ДЕБЕЛАНКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЕЛА̀НКО, ‑то, мн. ‑овци, м. 1. Умал. гальов. от дебелан; дебеланчо. Момченцето, рус дебеланко, слушаше приказката със затаен дъх.

2. Пренебр. Дебелан. Един дебеланко с намръщено тлъсто лице, повел за ръка крехка женица, грубо се провираше към двете свободни места до мене. А. Мандаджиев, ОШ, 27. Сега [бай Петко] беше се условил воденичар на тая воденица, която принадлежеше на един ханджия, дебеланко и скъперник. Ем. Станев, ЯГ, 39. Пресиян дори съзря синовете на великия боил Хузандай.. Та ето, в левия край и неизменно двамата дебеланковци Алдо и Саца, които тромаво се друсаха на седлата. Й. Вълчев, СКН, 181.