ДЕБЕЛЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЕЛЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. дебеля̀х, прич. мин. св. деят. дебеля̀л, ‑а, ‑о, мн. дебелѐли, несв., непрех. Ставам постепенно все по-дебел; пълнея, надебелявам. Противоп. слабея. Тя, която никога за нищо не мислеше и затова дебелееше като угоявана гъска, се радваше, за дето под носа ѝ има толкова много пари, и скърбеше, че утре може да дойде онзи и да ги вземе. Д. Немиров, БЛ, 30. Богатее си човекът, вратът му дебелее, макар да се мерне веднъж-дваж през де‑

ня в мелницата. Кр. Григоров, Н, 153. Мина време. Порасна Мечо, стана голям юнак.. Все тлъстее, дебелее. Зиме спи, лете ходи по рътлини, в котловини. Ем. Станев, ГЧ, 30. Коренчето смучеше лакомо дъбовите сокове и дебелееше. П. Бобев, ГЕ, 87. Свинята отговорила: "Таз локва е гнуснава, но в тази локва, друже, аз добрувам, дебелея." Ст. Михайловски, ФСС, 49.