ДЕБЕЛИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЀЛИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от дебел, който е сравнително дебел; въздебел, дебелки, дебелшък. Отидохме с тетка, която беше изпрела и боядисала вълната, да вземем жакетчето от плетачката. Синьо е... И дебеличко. Няма да мръзна. В. Бончева, АП, 108. Поизправи се и измъкна изпод възглавницата дебеличката книга, която добрият доктор му беше дал. Б. Несторов, АР, 45. — Ей тука, ей тука, сложѝ се на моята постелка, тя е дебеличка, като за стар човек. Ил. Блъсков, ДБ, 76. Върху дългия тезгях беше поставен някакъв голям самовар, от който дебеличката съдържателка наливаше постоянно кафе. Г. Белев, КВА, 281.