ДЕБЕЛОВРАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЕЛОВРА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има дебел врат; дебеловратест. Къде беше мъничкият и подвижен като попова лъжичка Анго от Лясково, Асеновградско, и къде — дебеловратият левент, който стискаше сега ръката ми като в железарско менгеме!... Пораснал беше въглищарският син. Н. Хайтов, ШГ, 79. Часовоят пред общината — мустакат и дебеловрат стражар, тревожно повдигна пушката към хълбока си. Д. Добревски, БКН, 6. Точно на ъгъла един сив дебеловрат вол с къси, но остри рога напори една крава. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 299-300.

2. Като същ. Обикн. членувано дебеловратите мн. Нов. Разг. Неодобр. Борци (в 4 знач.); вратове, мутри, дебели вратове. С по-солидните длъжници се заемат мутрите. Дебеловратите принуждават тийнейджърите да казват кога ги няма родителите им. Нов., 1997, бр. 64, 4. Васил Михайлов е адвокат на дебеловратите във филма на Волев. НТ, 2000, бр. 197, 16.