ДЕБЕЛОГЛА̀ВЕЦ

ДЕБЕЛОГЛА̀ВЕЦ, мн. ‑вци, след числ. ‑веца, зват. ‑о, м. Пренебр. 1. Човек, който безогледно и упорито държи на своето; упорит, непреклонен, твърдоглав, инат човек. Скоро ще изляза с нови доказателства и ще накарам тоя дебелоглавец да дигне ръце. М. Марчевски, ТС, 134. Митрополитът не вярваше старият дебелоглавец да се бе хванал на въдицата на селяните — това би го изложило пред бейовете и би се отразило зле върху интересите му. А. Христофоров, А, 76.

2. Рядко. Човек, който трудно схваща, разбира; глупак, прост човек, тъпак. Учителите го прогласили за глупец,.. При всичко това тоя дебелоглавец, колкото полека и бавно да ся развивал, имал си у себе нечто като страдателна пръгавина. Й. Груев, СП (превод), 289.

Списък на думите по буква