ДЕБЕЛОКОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЕЛОКО̀Р, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има дебела кора; дебелокорест. Една вечер Кочо донесе от чаршията любеница. Беше дебелокора.Д. Талев, ПК, 10. Разгърден, с изцапано от масло лице и гологлав, Мутин беше се облегнал на дебелокория дънер на върбата. Ст. Марков, ДБ, 110. Дебелокора тиква. Дебелокора диня. Дебелокора ябълка.