ДЕБЕЛШЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕБЀЛШЪ̀К, ‑шка, ‑шко, мн. ‑шки, прил. Разг. Дебеличък; дебелки. Не ще ли бъдете любезни да ми пратите едни панталони, по-дебелшки? Ив. Вазов, Съч. ХI, 56. Стана бе премесила от тестото една по-дебелшка погача, помазала я с две разбити яйца отгоре, надупчила я с вилицата. Кр. Григоров, ТГ, 30. Па и кой местен жител ще тръгне по пуловер в тази жега. Явно е, че това е бил човек, който не знае къде ще го застигне студ и дъжд, затова си е взел по-дебелшка дреха. Е. Робев, ХВ, 29. Дебелшък шал.