ДЕБНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЀБНА, ‑еш, мин. св. дѐбнах, прич. мин. страд. дѐбнат, несв., прех. 1. Следя, наблюдавам тайно, скрито и с изострено внимание движенията, действията на някого или на нещо; проследявам. Седнал срещу него, Иванов уж работеше по една книга, но очите му пъргаво и неуловимо дебнеха всяко движение на инспекторската ръка. Ст. Марков, ДБ, 223. Крясъците на полицаите и злобните им очи, които дебнели всяка стъпка на нашите, смутили още повече баба и мама. Сл. Трънски, Н, 215. Няма да ги изпускаш из очи — ще слухтиш, ще дебнеш... Не ми вдъхват вяра... Ако направят някое чудо — ще те обеся заедно с тях. Д. Спространов, С, 63. Тя вървеше пред него по каменната пътечка към къщи, отпъждаше кучето, което с глухо ръмжене дебнеше непознатия гост, и не преставаше да говори. Ст. Дичев, ЗС I, 506. Винаги завар‑
вахме там учителя от Сърнино, който уж приказваше със Сарандовица, а в същност изпод око дебнеше кога ще се отвори малката вратичка. Й. Йовков, ВАХ, 19. Котката е месоядно животно. Тя дълго дебне плячката си. Като стъпва безшумно на меките си възглавнички, изведнъж, с един-два скока я напада и хваща. Зоол. VII кл, 120.
2. Непрех. Стоя някъде тайно, с изострено внимание, спотайвам се в очакване на нещо обикн. с лошо намерение. Нощно време не можеше да спи,.., и все ѝ се струваше, че навън край къщата някой пристъпя тихо, дебне под стряхата, подслушва под прозореца. М. Марчевски, МП, 91. Нямаше ли там човек? Ето и по̀ вдясно също тъй предпазливо се отместват клонките. Да, там дебнеше враг! Ем. Коралов, ДП, 137. — Тихо. Гледай вляво, спусна се към рекичката. Аз повдигнах глава, взрях се и видях. Там дебнеше някакъв силует, пресякъл по небрежност една поляна, по която луната бе разляла своята светлина. Вл. Мусаков, СбЗР, 413. След малко някаква котка замяука продължително. Госпожа Оманикова пак излезе, грабна една бучка от въглищата в кофата, взира се, дебне и като се премери, запрати я с всичка сила. Д. Калфов, Избр. разк., 89.
3. Изчаквам с изострено внимание удобен момент или случай, за да направя нещо; издебвам. Той реши да дебне развитието на събитията, за да ги използува в сгодната минута. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 61. Бих могъл да изпробвам някой ненадеен скок, но това е отчаяна работа, защото куршумът още преди скока ще ме прониже.. Все пак внезапното движение си остава единствената възможност. Затова аз внимателно следя жестовете на чернокосия, като дебна съответния момент. Б. Райнов, ГН, 189. При различните врати на военното училище обикаляли негови другари и дебнели случай или да му пъхнат някоя бележка с вести и поръчения, или да получат от него някое ново произведение. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 68-69.
4. Прен. За нещо неприятно или някаква беда — заплашвам да сполетя някого всеки момент. Вие сте живели в лишения, преследван сте на всяка крачка, смъртта ви е дебнела неотстъпно. В. Нешков, Н, 361. Разкошна растителност обхваща значителни пространства в екваториалните области на Земята. Там неочаквани опасности дебнат на всяка крачка пътешественика, кръвожадни зверове, отровни змии, гигантски насекоми. К, 1963, кн. 2, 1. Безбурен миг за теб е младостта, / след всяка стъпка дебне те умора. М. Петканова, КС, 68. дебна се I. Страд. от дебна в 1, 3 и 4 знач. Свободният гражданин трябва само да се дебне. Да се напада публично е нетактично. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 52. II. Взаим. от дебна в 1 знач. Ние се дебнем с очи и усещаме всеки удар на сърцето. Кр. Белев, РСК, 5. Дебнеха се и двата врага: въстаниците, за да не изпущат напразно ни един куршум, а турците се готвеха за пристъп. Д. Талев, И, 583.