ДЕБНЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀБНЕНЕ ср. Отгл. същ. от дебна и от дебна се. Най-важните, патриархът, царят, войсковите началници, нищо не работеха, а живееха в постоянна тревога, дебнене, недоволство, страх, та ги отъждествявах с дяволите в ада. Ем. Станев, А, 12. Вакрил започна да свиква с това напрежение. Дълбоко в съзнанието му се наслояваше убеждението, че дебненето за решителния двубой ще продължи още дълго време. Г. Караславов, ОХ IV, 473-474.