ДЕБНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀБНО

ДЀБНО нареч. Диал. Дебнешком; дебном, дебом. ● Нар.-поет. дебно дебна. В извор се къпят пет моми / пет моми, пет самодиви. / Стоян по края одеше / и си ги дебно дебнеше / дано улови и петтех. СбВСт, 11.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П