ДЕБНОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀБНОМ нареч. Диал. Дебнешком; дебно, дебом. Вслушвал се Рамадан-бег и струвало му се, че горите и тревите подземат смътна мълва. И изведнъж на край полето се дигнали сенки на трима мъже. Сепнал се Рамадан-бег и дебном заследил късните бродници. А. Страшимиров, А, 202. Месечко подал се,.. А след него дебном ясните звездички / пак разкрили плахо смаяни очички. А. Разцветников, ОНН, 24. И своите жертви тя дебном следи, / разтворила нощем надзвездната книга. Н. Лилиев, С, 1919, 55.