ДЀБРИ

ДЀБРИ само мн. Книж. 1. Гъсти, непроходими гори. Навлязох под стари клонести дървета с напукани кори и мъхави дънери. Спомних си житието на далечния основател на манастира: "Когато додох тук, люде нямаше, а само зверове и дебри непроходими." А. Каралийчев, В, 8. Зад всеки завой пред нас неизменно се показваше един и същи къс от далечните синкави възвишения и разочаровани, отново потъвахме в усойните дебри на Белоградчишката планина. Й. Радичков и др., ГСП, 15. Тя се роди горе, в дебрите на планината, под сянката на един столетен бук. П. Бобев, ЗП, 113. В неговото време [на Петър] просия преподобний отец наш Йоан Рилски. И он от голямо благоговение к святому отиде в Рилска непроходима пустиня,.. но не биде возможно да отиде при святаго за ради дълбоките дебри и високите холми. Хр. Павлович, Ц, 35. В дебрите усойни на Балкана тъмен,.. / кръшна Трепетлика китни клони пери / и деня и нощем слисана трепери. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 240. Обр. А в дебрите на мрака нощен / човекът стъпва възроден. Хр. Смирненски, ЧС, 1920, бр. 30, 2. // Отдалечено, труднодостъпно място, обикновено в планината. До всичките колиби наоколо, пръснати по глухите дебри на планината, деня и нощя щеше да се чува камбаната на тревненския часовник. П. Константинов, ПИГ, 117. Прости са неговите буковци,.. Едно затънтено в дебрите на балкана селце,.. — прости ще бъдат, разбира се. Т. Влайков, Съч. III, 316.

2. Прен. Труднодостъпни за човешкото познание неща. Все тъй задълбочен в себе си, както изучаваше по Метерлинка тъмните дебри на човешката душа и причудливите пътища на съдбата, той следеше по новините и събитията участта на България. М. Кремен, Б, 151. Шилер,.., расте и работи при големи несгоди, води постоянна борба за съществуване, има жив усет за социалните борби, опива се от идеала за напредък, губи се из дебрите на философията. М. Арнаудов, Г, 33.

— Рус. дебри.

Списък на думите по буква