ДЕБУШЀ

ДЕБУШЀ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Излаз, изход. Сърбия сега беше едно дебуше за тоя порой от безпокоен емигрантски елемент. Ив. Вазов, Съч. VII, 171. И наистина не е ли странно, че Варна е естествено дебуше за износа на Добруджа. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 359.

— Фр. débouché.

Списък на думите по буква