ДЕВЕРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕВЕРУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. Диал. 1. Бивам девер на сватба. Днеска ми книга втасала, / от уйчо ти, от Богданчо: / че са уйчо ти погодил, / в неделя ще се жени; / ала е време работно; / не мога синко да ида, / от вазе едничък вика, / да иде да деверува. Нар. пес., СбНУ II, 73. Аз му са, мамо, помолих: / "Побратиме ле Йоане! / Викай мя девер поводник, / Калини да деверувам / Калини, на моето либе!" Нар. пес., СбБрМ, 187.

2. Прислужвам, шетам някому. — Цяла нощ.. деверувала.. при лехусата. СбНУ ХIV, 216.