ДЕВЕТНАДЕСЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕВЕТНА̀ДЕСЕТ и (съкр. разг.) деветна̀йсет, ‑ттѐ и (диал.) ‑ття̀х, числ. бройно. 1. Число, което се състои от 10 и девет единици. а) Самост. и нечленувано. За означаване на абстрактно количество от толкова единици. Двадесет и шест без седем е равно на деветнадесет. △ Деветнадесет е нечетно число. б) В съчет. със същ. За означаване на количеството от толкова конкретни предмета. На деветнадесет години той [Микел Анджело] изрисува прочутия картон на Пизанската война, който картон Бенвенуто Челлини поставя по-високо от всичките му произведения по достойнствата на композицията и на рисунъка. К. Величков, ПССъч. III, 150. Селямсъзът се изсмя яката, а с него деветнайсет гърла нададоха гърмоносен смях. Ив. Вазов, Съч. VIII, 14-15. в) С числ. бройно осемнадесет, двадесет: осемнадесет-деветнадесет, деветнадесет-двадесет. За означаване на приблизително количество, ограничено според числителните от съответните съчетания. На един от прозорците на къщичката се показа момък, почти момче, на осемнадесет-деветнадесет години. Д. Спространов, С, 182. ^● Самост. или в съчет. с часа̀. Момент от денонощието, до който са изминали толкова часа, смятани от полунощ. Концертът ще започне в деветнадесет часа.

2.Като същ. ср. Писменият белег, цифрата 19 (XIX). Написал си накриво римското деветнадесет. ^● Обикн. в съчет. със същ. номер: Жилищен блок номер деветнадесет. △ Улица номер деветнадесет. △ Трамвай номер деветнадесет.

— Друга (диал.) форма: деветна̀есет.