ДЕВЕТОХЍЛЯДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, числ. поредно. 1. Който е последен в поредица от девет хиляди единици.
2. Като същ. деветохилядна ж. В съчет. с числ. бройно. Една част от нещо, разделено на девет хиляди равни части. Пет деветохилядни.