ДЕВЍЦА

ДЕВЍЦА ж. 1. Остар. Девойка, мома. Баща му и майка му поискале да го оженат за една благородна, возпитана и добродушна девица. Т. Влайков, Пр I, 174. Чувахме и ние за новото в нашия град девическо училище и за вашите големи успехи в него не само научно, но и благовъзпитателно, а също и по ръкоделни, домакински занимания, които са от особено значение за девиците. Д. Талев, ПК, 244. Расла е Радка, порасла, / станала Радка девица, / девица — мома убава. Нар. пес., СбНУ XLIV, 249. Пансион за девици.

2. Девственица. Ето тия, които са тук, с белите венци на главите, всички са девици. Тук момата си е мома. А. Дончев, ВР, 189. Исай ни учи, че за жените е било скверно да останат девици. Превод, Ч, 1875, бр. 4, 164. У римляните весталките девици съхраняваха в жертвеника свещения огън, който беше симболът на тяхната невинност. У, 1871, бр. 16, 254.

Списък на думите по буква