ДЕВОЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕВО̀ЙКА, зват. дево̀йко, ж. Лице от женски пол, което навлиза във физическата си зрелост и не е встъпило още в брак; момиче, мома. Когато се запозна с нея, тя беше тъничка, слабичка девойка с крехка снага. М. Марчевски, П, 220. Към тях се приближи тъничка, хубава тринадесетгодишна девойка с износен сукман и дълги плитки. В ръце държеше книжка. Ст. Дичев, ЗС I, 271. Беше високо, източено момиче с големи черни очи, от тия девойки, които до шестнайстата си годишна възраст израстват като тополки и не се знае какво ще излезе от тях. Ем. Станев, ИК I и II, 11. Пристигат и стотици девойки. Това са млади момичета със загорели бузи и с пламенни погледи. Г. Караславов, ПМ, 14. — Да те благослови Господ, девойко! — бъбреше той просълзен! Ив. Вазов, Съч. XXV, 43. Отдол иде лудо младо — / и девойка буди: / "Стани, стани, ой девойко, / доста си спала — / либето ти са сгодило / и оженило! Нар. пес., СбНУ XLVI, 211.