ДЕВО̀ЙЧИНСКИ

ДЕВО̀ЙЧИНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Девически. Во тоа време от царот син му шетал по тая планина за лов и му се припило вода, та беше са приближал кай изворот да се напиет вода. Коа чул глас девойчински, се учудил. Нар. прик., СбНУ XV, 104.

Списък на думите по буква