ДЕВОЙЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕВО̀ЙЧИЦА ж. Умал. гальов. от девойче. Селската девойчица, с мотиката в ръка, отива на лозето да обкопае лозите. Л. Каравелов, Съч. II, 152. Девойчица златопола / вода носи от три дола, / девойчица с очи вакли брашно сбира от сто ракли. А. Разцветников, СбХ, 86. Отде иде лудо младо, /..,/ та си фана мряна риба, / та йе даде Дан войвода, / Дан войвода, бан войвода./ Дан са чуди, бан са майе, / каква дарба да го дарат. / Дарие го девойчица, / черноока, белолика. Нар. пес., СбАИ, 22.