ДЕВСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЀВСТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който не е имал полови сношения; целомъдрен. Тя [княгинята] поиска да остане девствена и да живее сама, облечена в зверски кожи, в някоя от ония килии, издълбани в скалистите острови на равнината долу. Ст. Загорчинов, ЛСС, 33. Жена му се боеше от него тъй, както се боеше и преди години,.. Тоя страх заседна в душата ѝ от първата брачна нощ, когато нейният Христо — .. — по едно чудо не я изгони от къщи, понеже тя не излезе девствена. Ем. Станев, ИК I и II, 172. Не зная защо беше ми се втълпило в ума, че [храмът] е принадлежал на култа на Веста,.., и дълго време през прозорците на трамвая ми се мяркаха светли образи на девствени весталки. К. Величков, ПССъч. III, 138. А Констандин погина като Авела девствен, без да остави по себе си ни вдовица, ни чеда сирачета. К. Шапкарев, МЖБМ, 48.
2. Който принадлежи на девственица, девственик. Но под влиянието на физическото и нравствено напрежение, което преживяваше напоследък, той бе се отдал на тази слабост, на тази мигновена жажда на девственото си тяло към жената, която я обичаше. Д. Димов, ОД, 219. Тя спеше. Гъстото ѝ покривало / не криеше от никого
сега / лице, човешки поглед не видяло, / милувки — млада девствена снага. К. Христов, Избр. ст, 196.
3. Прен. Който е непокътнат, недокосван от човек. Родопите нямат строгия и горд вид на Рила, но затова представляват много по-приятни и красиви изгледи с веселите си долини,.., както и безкрайни мантии от девствени лесове, които намятат разкошно цели вериги. Ив. Вазов, Съч. XVII, 19. Платото на Петлова чука било цялото утъпкано, но извън чуката никакви следи не се забелязвали, снегът стоял девствен в звездната нощ. Й. Радичков, СР, 206. Даже тревата, която газех, изглеждаше така девствена, сякаш никога не е била тъпкана от крака на човек или животно. П. Вежинов, СП, 28.
4. Прен. Който е изпълнен с чистота, непорочност; чист, непорочен, непокварен. Това бе тъжна пасторална драма на прости и наивни, но със силни и девствени души планинци. Й. Йовков, Разк. II, 94. Той знаеше, че ако зине да възрази и да протестува против тоя разврат на едно девствено още население, негодуванието щеше да му изтръгне из устата думи, за които после да съжалява. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 213. Тя [скръбта за родината] е широка и силна, тя дава на девствената народна душа тая глъбина и творческа мощ, из която се раждат най-хубавите песни, най-хубавите легенди. Й. Йовков, Разк. III, 74. Сърцето му [на Микел Анджело] беше останало нетрогнато от любовта. Само къде края на живота му едно чувство, чисто и девствено, го свърза с прочутата поетеса Колонна. К. Величков, ПССъч. III, 154. Неговата трепереща ръка вече не можеше да държи писалката,.., но духът му трептеше свеж и бистър, в сърцето му напираха още неизживени чувства, вълнения и девствени копнежи, никому неразказани. А. Каралийчев, С, 241.
◊ Девствено размножаване. Биол. Разновидност на половото размножаване, срещана у висши и низши растения, някои безгръбначни и гръбначни, при което зародишът се развива, без да е била оплодена яйцеклетката; партеногенеза.