ДЕВСТВЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀВСТВЕНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Мъж, който не е имал полови сношения; целомъдрен мъж. — Девственик рачех да умра, а ти допусна блудница да оскверни душата и дома ми!... Н. Райнов, КЦ, 82. Като са умъртвявали похотта плътска,.., търпели са много скърби в борбата със страстите си и нечистите мисли, заради което някои от св.-те преподобни девственици наричат ся: многострадални. З. Петров и др., ЧБ (превод), 257.

2. Диал. Стаята, в която младоженците прекарват първата си брачна нощ. А младоженецът, като се отдели от кума, управя се за в девственика с младая си булка. Г. С. Раковски, П I, 124.