ДЀВСТВЕНО

ДЀВСТВЕНО. Нареч. от девствен (в 3 и 4 знач.). Забравяше за изневярата му, забравяше за всичко, което се беше случило между тях, и мислено го прегръщаше с тръпките на девствено чистата си обич. И. Петров, НЛ, 226-227. Рила е нещо по-друго.. макар че изглежда орангутански разлята и космата пред девствено разцъфналия Пирин. А. Страшимиров, Съч. V, 85. Тая носия придава на тия едри мъже нещо сурово и девствено силно. Й. Йовков, Разк. III, 180.

Списък на думите по буква