ДЕВСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀВСТВО, мн. няма, ср. Остар. 1. Девственост. Неволно я [Катерина] видя редом с Божана и за пръв път сега далеко от нея почувствува вълнуващо възхищение от нейната душевна и телесна чистота, от неотразимата прелест на девството, чието въплощение беше болната му годеница. Д. Талев, ЖС, 372. Така никак не щеше Алексий / да се жени,.. /.. / Как да бяга от дома гледаше, / и да иде негде в чуже място, / да нетленно съхрани си девство. К. Огнянович, ЖА, 24-25. Романи,.., дайте своята лепта за утешение на страждущите, които не можат вече да търпят насилията от варварите,.., да оскверняват девството на християнските нрави. НБ, 1876, бр. 9, 35.

2. Моминство. По-добре девство, а не лоше женене. Н. Геров, РБЯ I, 389.