ДЕДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕДЀЦ, мн. дедцѝ, м. Истор. Ръководител, духовен глава на богомилска община. Единият кмет тръгна към черковния двор, а другият рече: — Ние нямаме поп, светли, аз съм и за кмет, и за дедец, така е при нас. Й. Вълчев, СКН, 448. Тъмничарят ме огледа и рече: "Ти ли си богомилският дедец, главатарят на кратунарите, дето отричат цар и вяра? Ем. Станев, А, 161. А на връщане щеше да доведе със себе си един или двама от богомилските дедци, за да минат ромейската граница и да се срещнат с павликяните. А. Дончев, СВС, 187. На одъра седеше Светломир. Присвил нозе под власеницата си, а ръката му почиваше между крилете на един щъркел. — Не ме кори, дедец Светломире — помоли Деян, — искам да се смиря, но не мога. М. Смилова, ДСВ, 94.