ДЕЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀЕН, дѐйна, дѐйно, мн. дѐйни, прил. 1. Който развива усилена, енергична дейност, проявява активност, работи енергично; деятелен, активен. Упорити и дейни в борбата за материален възход, карловци проявяват значителна инициатива и в борбата за духовно издигане. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Всички от селото разбраха, че тази кражба беше една предизборна маневра на Деян. С нея той целеше да удари два заека: да отстрани до избора най-дейните и разпалени агитатори на трудовия блок. Г. Караславов, СИ, 145.

2. Който е изпълнен, който се характеризира с усилена, енергична дейност, активна, енергична работа; действен, активен. Честите пътувания из селата и общуването му със селяните, лова, към който се беше пристрастил, дейният живот, свързан с четирите годишни времена, беше създал в него здрави инстинкти. Ем. Станев, ИК I-II, 32. Българската младеж взе най-дейно участие в съпротивителното движение. Тя се би с безпримерен героизъм в Отечествената война. Г. Караславов, ПМ, 9.