ДЕЕПРИЧАСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЕПРИЧА̀СТИЕ, мн. ‑ия, ср. Грам. Неизменяема глаголна форма, която носи признаци на глагол и наречие, напр.: говорейки, ходейки. Като глаголни форми причастията и деепричастията също могат да се свързват с преки и непреки допълнения. Л. Андрейчин и др., БГ, 237.

— Рус. деепричастие. — С. Радулов, Начална граматика за изучение на българский язик, 1873.