ДЕЀЦ

ДЕЀЦ, мн. дейцѝ, след числ. деѐца, м. Със съгл. или несъгл. опред. Лице, което върши активна, енергична работа на някакво обществено поприще; деятел. Бях взел най-живо участие в приготовленията за посрещание на русите,.. и още тогава бях съчинил песните за тоя случай,.. Туй обстоятелство и уважението, на което се наслаждавах между гражданите, както и известността на името ми като народен деец ме призоваха начело на първото българско управление в Стара Загора. П. Р. Славейков, БП II, XV. Още в самото начало на улицата е родната къща на Найден Геров, заслужил деец от епохата на Българското възраждане. П. Теофилов, К, 50. Тя [книгата] трябваше да покаже на тези държавници какво ще спечели светът.., ако България бъде свободна... "Дайте свобода!... И ще видите, че нито равновесието на Европа ще пострада, нито търговските интереси на някоя държава ще се увредят!" — увещаваха и молеха дейците от съзаклятническото общество. Ст. Дичев, ЗС I, 432. Театрални дейци. Читалищни дейци. Културен деец.

Списък на думите по буква