ДЕЖУРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЖУ̀РЯ, ‑иш, мин. св. дежу̀рѝх, несв., непрех. 1. Изпълнявам определен ред задължения през определено време наред с редовната си служба и занятия. Военното положение още не е вдигнато. По улиците, пред обществените здания, пред частните банки — навсякъде дежурят млади испански войници. А. Каралийчев, С, 88. Но тоя път дори и в най-сивото и облачно време край противосамолетната картечница дежуреха омотани в шалчета, настръхнали и леко прегърбени от студа войници. П. Вежинов, ВР, 106. Срещу нас е бляснало голямо като витрина стъкло, което ни дели от командното помещение и режисьорския пулт. Там дежури персоналът, който осигурява

качествения образ и звук на предаването. К, 1963, кн. 1, 18.

2. Прен. Разг. Стоя неотлъчно по-дълго време при някого или нещо с определена цел. При умиращия дежурят братята Онуфрий и Игнатий. Елин Пелин, Съч. II, 139. Когато баща му се разболя, Иван дежуреше по цели нощи край него. ^● Децата им подхвърляха залък и те [кокошките] свикнаха, та дежуреха, доде се храним. Ст. Даскалов, ЕС, 213. дежури се безл. от дежуря. На малката чешмичка до самия морски бряг, която едвам цъцре, денонощно се дежури, за да се вземе малко водица за пиене. П. Росен, ВПШ, 133.

— От фр. être de jour през рус. дежурить.