ДЕЗАВУИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЗАВУЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Обявявам несъгласието си с действията на упълномощено от мене лице и го лишавам от доверие и пълномощия по-нататък. // Стесн. Пренебрегвам някого, като го отстранявам от някаква работа, задължение и под. — Гого е много чувствителен... амбициозен... Ако бъде оставен като обикновен боец, непременно ще се разсърди, ще рече, че му нямаме доверие, че го дезавуираме... Г. Караславов, ОХ IV, 468.

2. Изразявам публично несъгласие с нещо, непризнаване на нещо. дезавуирам се страд. Това предложение представлява опит да се дезавуират правата на Съвета за сигурност.

— От фр. désavouer.