ДЕЗЕРТЍРАМ

ДЕЗЕРТЍРАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. 1. Отклонявам се самоволно, бягам от военна служба. При това този поручик беше същият Марков, който се бе опитал да дезертира през време на войната заедно с няколко русенски съдии от окръжния и апелативния съд. В. Геновска, СГ, 531.

2. Прен. Отклонявам се от производствените и обществените си задължения. Когато му съобщихме, че младежите,.., ще дойдат всички до един, че той ще падне ниско в очите на своите ученици, че той по същество дезертира от борбата в най-върховния момент, намеси се жена му Радка: — Митко, ако наистина заминат всички младежи, с които ти си постоянно заедно, по‑

лицията ще те арестува още първия ден. Сл. Трънски, Н, 434-435. Как ще напусне своя колектив от текстилния комбинат! Нима ще дезертира?... Кр. Белев, РСК, 58. // Прен. Разг. Отклонявам се от някакво занимание, място; напускам. — Госпожа Голичева! — .. — Защо тъй рано дезертира? Това е едно осиротение за бала, — .. — Тя още одеве казваше, че няма да достои, не ѝ било дотам добре. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 60. Пренасях се и това слово лесно ще обясни на читателя защо аз тоя ден повторно дезертирах из къщи, като оставих на други великомъченишката роля да ръководят костоломното преселение на моите мобили. Ив. Вазов, Съч. VIII, 128.

— От фр. déserter през нем. desertieren.

Списък на думите по буква