ДЕЗЕРТИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЗЕРТЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от дезертирам; дезертьорство. Отминалите щастливи дни му се чинеха като светъл поток, подробностите се преливаха и заличаваха, а зад тоя поток започваше нещо мътно и лишено от смисъл: постоянни кавги в къщи, скитания от град в град, дезертиране от военната служба в края на войната. Ем. Станев, ИК III-IV, 428-429. Двадесет години напразен труд [дешифриранетона погрешен ръкопис] и безцелно дезертиране от живота. Това е страшна и жестока душевна криза за учения Блез. К, 1927, бр. 102, 2.