ДЕЗЕРТЬОРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЗЕРТЬО̀РСТВО, мн. няма, ср. 1. Самоволно напускане, бягство от военна служба; дезертиране. Умората оказваше върху бойците различно въздействие. Едни отпадаха само физически, а други и духом. И докато първите при най-малката подкрепа добиваха сили и тръгваха напред, падналите духом се решаваха и на дезертьорство. През тази нощ напуснаха незабелязано бригадата няколко души. Сл. Трънски, Н, 620.

2. Прен. Отклонение, неизпълнение на производствени и обществени задължения; дезертиране. Да се махне тъкмо сега, когато толкоз хора бяха натъпкани в затворите и когато партийната организация в Проходец е така разстроена, това за Пиронев изглеждаше като дезертьорство. Г. Караславов, ОХIV, 364. — Дезертьорството от трудовия фронт е също тъй пакостно, както саботажът. М. Марчевски, П, 237.