ДЕЗИНТЕГРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЗИНТЕГРА̀ЦИЯ ж. 1. Спец. Разпадане, разчленение на дадено цяло на съставните му части. Противоп. интеграция. Подобни изследвания са показали, че радиоактивността на радия,.., се явява като резултат от разпадане на атомите му и образуване на атоми на нови елементи. Разпадането се нарича още дезинтеграция. Хим. IX кл,1950, 58. Физикохимикът Нерис мисли, че космичните лъчи идват от разпадането на умрелите слънчеви системи, а може би и цели вселени: това е крайният период на дезинтеграцията на веществото. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 123.

2. Прен. Разкъсване на единността на обществените връзки в областта на икономиката и административното ръководство. Противоп. интеграция.

— От фр. désintégration.