ДЕЗОРИЕНТИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕЗОРИЕНТЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. 1. Отклонявам някого или нещо от правилната посока на движение в пространството; обърквам, заблуждавам. Силната снежна виелица ги изненада по пътя към планинското село и ги дезориентира така, че загубиха цял час в лутане из планината.

2. Заблуждавам някого по отношение на дадена ситуация, въпрос и под., неправилно ориентирам, осведомявам; обърквам. Приблизително четири пети от книгата представлява преразказване произведенията на отделни автори. А тая пета част, която съдържа конкретни оценки, е под всяка критика и може само да дезориентира читателя или курсиста. С, 1951, кн. 10, 188. Реалността на плана се състои в неговата изпълнимост. Наруши ли се това изискване, планът ще демобилизира. Такъв план също дезориентира, неговата нереалност обезкуражава. дезориентирам се страд. и взаим.

ДЕЗОРИЕНТЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. 1. Губя правилната посока на движение в пространството; обърквам се, заблуждавам се. Заварих коменданта на нашия самолет нервен ..; акумулаторите били слаби и изтощени и имали район на действие до двеста километра, а чрез тях той се свързвал с радиото, което ориентира самолета. Ето защо когато Юнкерсът се намира извън границата на тия двеста километра от радиостанцията, радиотелеграфистът нищо не чува и се дезориентира. Г. Белев, КВ, 24-25.

2. Заблуждавам се по отнощение на дадена ситуация, въпрос и под., неправилно се ориентирам, осведомявам; обърквам се. При непълна и неточна информация за търсенията на пазара износителят лесно се дезориентира.

— От фр. désorienter през нем. desorientieren.