ДЕЙСТВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЀЙСТВИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Проява на енергия, сила. Психическите и физическите действия не могат да се отделят.. И най-простото физическо действие е психофизически комплекс. Т, 1954, кн. 5, 20. Законите на Нютон гласят:..3. Всяко действие има равно нему противодействие. Л. Митрани и др., ЗМ, 11. При всяка мисъл ние свързваме предмет с негово действие или състояние. Л. Андрейчин и др., БГ, 222. Ядреното оръжие с взривно действие се основава на принципа на мигновено протичащите ядрени реакции (верижна и термоядрена). Н. Иванов и др., ГО, 12. // Отделен, относително самостоятелен процес от някаква дейност; акт, постъпка. Подир малко [Марко] излезе из друга [врата], при обора. Той държеше два пищова. Това действие, колкото решително, толкова и неблагоразумно, се извърши така бързо, щото Марковица нема̀ време да се сети и да задържи мъжа си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 14. Ако някой психолог да би обърнал своето внимание на Николчовото лице в онова време,.., то би трябвало да заключи, че нейното [на майката] невинно действие [влизането в зимника] е произвело на сина ѝ дълбоко впечатление. Л. Каравелов, Съч. VII, 37. И за миг се върна на решението си за неподчинение, за борба с коварния съюзник... Но в същото време видя и безразсъдството на едно такова действие, видя пагубните последици за по-нататъшното освободително дело. Ст. Дичев, ЗС I, 237. Материалният интерес управлява всичките действия на скъперника и определя отношенията му към окръжающите. Ал. Константинов, БГ, 50. По този начин той [Общи] не само саботира действията на Апостола, но внася и разцепление в организацията. Ив. Унджиев, ВЛ, 274.
2. Вършене, извършване на нещо; действане, дейност, работа. Часът не бе ударил за действие и Светослав знаеше да чака. Ив. Вазов, Съч. XIV, 61. Оттогава към очакването се прибави и някакво тревожно, смътно и неосъзнато желание да действува. Това желание за действие вече не се покриваше с учителската му дейност. Ст. Дичев, ЗС I, 384. Всички съзнаха, че ако настъпеше усложнение, тия, които се сражаваха долу, оставаха с по-голяма свобода на действие. Д. Димов, Т, 583. Ораторът не е мечтател;... Той е човек на действието и неговата цел, говорейки, е да подчини волята на своите слушатели, като възбуди техните страсти и завладее тяхната мисъл. С. Радев, Х, бр. 4-5, 14. На во̀ина е противопоставен мислителят, на действието — съзерцанието, на делото — мечтата. М. Бичев, АНВ, 14. Тоя закон ще трае до захващането на революцията. Щом гръмне първата пушка, важността му пада и ще влезе в действие нов военен закон [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 186. Обзе го радостна възбуда, която изпитваше винаги, когато му се случваше да пуска в действие юмруците си. О. Бояджиев, П, 75.
3. Влияние, въздействие, произведен ефект върху някакъв обект. Слаба червенина се появи на бузите ѝ под освежителното действие на студената вода. Ив. Вазов, Съч. XIII, 119. Чудно действие имаше тютюнът. Суровите мисли изведнъж се пръсваха. Д. Немиров, Др, 5. — Ако това е тропична малария, вредното действие на хинина може да се прояви утре.. Детето е много изтощено, а в такива случаи хининът докарва разпадане на червените кръвни телца. Д. Димов, Т, 497. Само едно я ужасява — скритата сила на жената.. Знае майката на какви безумия е готов един мъж, когато попадне в радиуса на действие на това необяснимо привличане. Бл. Димитрова, ПКС, 393. Рушителното действие на океанската и морската вода зависи също от състава на скалите и структурата на брега. Геогр. VIII кл, 1965, 89. Когато камионът е много натоварен, гумите на колелата му се свиват под действието на товара. Физ. VI кл, 24.
4. Работа, функциониране (на машина, апарат и под.) — Аз не мога да се произнеса за машините, без да ги видя в действие — заяви инженерът. Д. Димов, Т, 527. За пръв път парна машина с непрекъснато действие била приложена като машина-оръдие за привеждане в действие на заводски механизми от руския изобретател И. И. Ползунов в 1766 г. Физ. IX кл, 1958, 91-92. Освен разгледаните дотук антени съществуват и други, така наречените антени с насочено действие. Т. Кръстев, СТ, 278.
5. Само ед. Съвкупността от събития и случки или развитието, хода на събитията и случките в художествено литературно произведение. Аз преместих тая сцена само в близкия град Б-ца, дето е действието на повестта ми, и смених личностите на съдиите. Ив. Вазов, Съч. IX, 204. Когато постъпва в театъра, първата му задача .. е да разкрие на артистите характера на действуващите лица, скрития смисъл на пиесите и ония техни вътрешни пружини, които тикат действието напред. М. Кремен, РЯ, 144. Главното действуващо лице — излишно е дори да се казва — е Лизистрата. Тя е носител на благородната идея и двигател на действието. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 13. Действието е лишено от най-елементарен драматизъм. С, 1951, кн. 2, 183.
6. Отделна, относително завършена част от драматично произведение; акт. На първия чин Дамянчо Григорът разправяше потънко на бея хода на първото действие. Ив. Вазов, Съч. XXII, 102. Всичко около Иван Мравов бе като изоставен декор от действие първо на един революционен театър. Й. Радичков, ВН, 137. Всяка от тях [оперите],.., се дели на действия, картини, сцени. Пеене VII кл, 1982, 29-30. Драма в пет действия. Действие първо.
7. Валидност, сила, задължителност (на природен, обществен или юридически закон и под.). Наистина такъв закон е съществувал преди войната .. С откриването на конгреса и пристигането на славянските делегати от чужбина председателят Труман веднага възстановил действието на този закон. Г. Белев, КВА, 97-98. Действието на осиновяването престава от момента на отменяването му. ОФ, 1949, бр. 1507, 3. Но человек,.., пак най-после е длъжен да се покори на действието на механическите закони. Ив. Вазов, Съч. XXII, 202.
8. Мат. Математическо изчисление, операция с числата, като например събиране, изваждане, умножение и деление. По черната дъска още личеха написаните с тебешир числа на задачи от четирите аритметически действия. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 47. Изваждането е обратно действие на събирането.
◊ Глаголно действие. Грам. Действие или състояние, означено от глагола. Коефициент на полезно действие. Спец. Отношение между полезната енергия, получавана от машина или двигател, към цялата енергия, изразходвана от тази машина.