ДЕЙСТВЍТЕЛНОСТ

ДЕЙСТВЍТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Филос. Обективният свят, който съществува независимо от нашето съзнание; битие. Мракът, глухотата, пълният покой и безмълвие, неизвестността, които те окръжават, хипнотизират чувствата ти, ти губиш съзнание за действителността. Ив. Вазов, Съч. XV, 71. Своя субективен идеализъм, своето недоверие към действителността и науката авторът не крие — напротив, гордее се с него. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 122.

2. Конкретните естествени и социални условия за живот, дейност, развитие. Нито едно от Алековите произведения не е плод на свободни комбинации на фантазията му, а излагане на случки и събития, черпени пряко из действителността. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 151. На враждебната грозна действителност той ще противопостави един свят, чист и светъл. Е. Каранфилов, Б III, 75. Тотев беше прочел всички брошури, които Спас донасяше на корабите и в училището.., и постепенно у него се зараждаше омраза към ограждащата го действителност. Д. Добревски, БКН, 14. — Партиен режим — обясняваше кметът.

— Ето това беше нашата политическа действителност. Г. Караславов, СИ, 53. Той [тате] си спомни за действителността, в която беше поставен целият еснаф, за призрака на гладните дни. Ст. Чилингиров, ХНН, 145.

3. Нещо, което наистина съществува; истина, реалност. Думите ставаха дело, мечтата действителност. Ив. Вазов, Съч. VII, 133. Всичко това беше тъй странно,.., тъй силно поразяваше със своя ужас, като че не беше действителност, а видение на тежък и болен сън. Й. Йовков, Разк. II, 193. А голата действителност беше пред него: хамбарът празен. Ц. Церковски, Съч. III, 228. Митя чу. Езикът замръзна, стори му се, че туй не е действителност. Г. Стаматов, Разк. I, 103. Това е сън, това не може да бъде действителност. Л. Стоянов, Х, 40.

В действителност. 1. Както е наистина, реално, в действителността; действително. Много неща, които бях виждал само изрисувани, сега, като ги виждах на всемирното изложение в действителност, гледах ги като нещо познато, като че не за пръв път ги виждам. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 52. Тогавашните фотографи, значи, уважаваха клиентите си и ги индивидуализираха с помощта на изкуствената природа и на книжната мъдрост, за да ги представят по-умни, отколкото са били в действителност. Св. Минков, РТК, 135-136. 2. Обикн. като вмет. израз. За означаване, че съобщаваният факт отговаря на истината, на действителността; наистина, действително. Трябва да кажем, че тоя клетник Заманов в действителност не беше сторил никакво политическо предателство досега. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 51. Гърците, арменците и евреите обаче, макар и причислявани към раите, в действителност упражняваха наред с османлиите, и дори повече от тях, тия забранени професии. Ст. Дичев, ЗС I, 362. Даже и гениалният английски поет Байрон е бил изкусен от страшното престъпление на Каина. В действителност той написа една драматическа поема, която назова "Каин". Б. Шивачев, Съч. I, 135.

Списък на думите по буква