ДЕКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀКА¹ и (съкр.) дек нареч., нареч.-съюз, относ. местоим.-съюз. Диал. Де¹. — Дека сега, дядо, да намеря дрехи да се преоблека и да пренощувам? Ив. Вазов, Съч. XXII, 25. — Направи, та забягна момчето ми, кой знае дека — това му стори. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 31. После това хаджи Генчо влазя в музея, дека са съхраняват в долапете, в сандъците и в раклите сичките негови рядкости. Л. Каравелов, Съч. II, 14. — Писателят не може да бъде в учреждение. — Я ти много не го усуквай, ами си кажи дека писаруваш, оти кютек че ти дадем тука!... Г. Караславов, Избр. съч. II, 316. Кунка не бе като другите — да блещи. Она имаше друга хубост — скрита хубост, дето не се вижда отдалече, дето не я виждат простите човешки очи. Хубост, дека се с душата вижда. Елин Пелин, Съч. V, 100. "Баща ли ти е, какъв си ти е, аз питам за този, дека съди, за кадията" — отговорил спокойно Баба Бекир. М. Георгиев, Избр. разк., 192-193.

◊ Дека се е чуло и видяло. Нар.-поет. В рeторичен въпрос — за подчертаване, че нещо не е възможно, че няма, че никъде не съществува такъв случай. Па се чудили дружина / сички си редом думали: / — дек се йе чуло, видело, / мома войвода да бъде / на седемдесе дружина? Нар. пес., СбНУ XLIII, 422.

ДЀКА² съюз. Диал. Де². Той бъркаше тенджерите и притуряше дека лук, дека сол или фасул. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 43. Мъчно му [на дядо Коста] било дека нямал такъв един човек, комуто той сърцето си и душата си да изкаже, комуто да са оплаче и на сърцето му да стане по-леко. Л. Каравелов, Съч. IV, 4-5. — По̀ оная нощ, у петък срещу събота, тамам срещу първия ден на горещниците, сънувах такъв страшен сън, дека и сега ми се косата надига, като се сетя. М. Георгиев, Избр. разк., 166. — Ей, Мите — вика той — вярно ли е дека са се откраднали три наниза жълтици? Й. Вълчев, РЗ, 72. — Момчета, язе сакам да ви напомним, дека тая работа, която я вършиме ние тука у кошарата, е опасна. Сл. Трънски, Н, 120. Знаех си аз, дека е враг, дека има земане-даване с империалистите! Тонич, КСШ, 54.

ДЀКА³ частица. Диал. Де³. — Ял ли си? .. — Дека, господине? Дренки и трева ям от два дена. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 187. Какви стари вина има там! Дека ти като у Ангеловци! Стари, стари!... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 150. Те не знаят — дека ще да знаят!

— не е една радост, само радостта по хора и седенки! П. Тодоров, Събр. пр II, 122.

ДЕКА⁴-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Десеторен размер на единицата мярка при термините от метрическата система, напр.; декаметър, декалитър, декаграм и др.

2. Десет, напр.: декастих, декасилабичен, декахорд и др.

— Гр. δέκα 'десет'.

ДЀКА⁵ ж. 1. Муз. Част от корпуса на струнен музикален инструмент, изработена от резониращ дървен материал, която отразява и усилва звука.

2. Техн. Част от вършачка, между която част и барабана се извършва вършеенето на житото.

3. Техн. Неподвижна или подвижна платформа в пневматичен сепаратор за обогатяване на въглища.

— От нем. Decke 'покрив'.