ДЕКАДЀНТСТВО

ДЕКАДЀНТСТВО, мн. няма, ср. Литер. Изк. 1. Общо название на течения в литературата и изкуството в края на XIX и началото на XX в., които се характеризират с кра‑

ен индивидуализъм, песимизъм, самоцелен естетизъм и под. Литературната ми работа! Та аз се залавях с нея рядко, особено след като преживях през 1905 година съкрушителното влияние на декадентството и душевно убит и безволен, пишех от време на време само мрачни стихове. М. Кремен, РЯ, 75. Днес срещнах Георгиев,.. Сега говори злобно, търси спасение в крайни идеи, разбира се, литературни, теши се с декадентство и ницщеанство. Ем. Станев, ИК I-II, 345. Тоя термин "декадентство" е нов. Знаете ли,.., какво значи той? Мъгла, галиматия, ритмувани и неритмувани безсмислици, стихотворни дивотии на бездарността или на скудоумислието. Ив. Вазов, БП, 148.

2. Упадък, упадъчни черти в литературата и изкуството; декаданс, декадентщина.

— От фр. décadence.

Списък на думите по буква