ДЕКАШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЀКАШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Диал. Къдешен. Ние с трепетно любопитство, даже с тревога, очаквахме да видим новия си наставник. Какъв ще бъде? Декашен, лош, добър? Ив. Вазов, Съч. X, 161. — Твоя милост, даскале, декашен си? — запита дядо Иван грънчарят. Д. Марчевски, ДВ, 62. Бълболи си чешмата / през цеви оловни, и тъмно в тишината / като че някому приказва своя блян,/ кой знае декашен, какъв. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 224. "Ой ле и ти незнайна девоке,/ декашна си, мари, та чия си?" Нар. пес., СбНУ XLVIII, 47.