ДЕКЛАМАТОРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКЛАМА̀ТОРСТВО, мн. няма, ср. 1. Театр. Изк. Изкуството да се четат или възпроизеждат наизуст художествено, изразително стихове пред слушатели; декламация. В една от залите децата се учат да танцуват,.. В други зали децата се обучават в авиомоделизъм,.. в декламаторство и т.н. ВН, 1958, бр. 2225, 1. Декламаторството е голямо, сложно изкуство.. Някой може да бъде голям, прекрасен актьор и да не бъде дори задоволителен декламатор. Ив. Димов, АИДЖ, 160.

2. Прен. Изразяване с гръмки фрази, с изкуствен патос. Така Белински отбелязва у Юго "преувеличение, мелодраматизъм,.., декламаторство, фразьорство и т. н., но наред с това и ужасна, покъртителна истина" в неговия роман "Последният ден на един осъден". Н. Лилиев, Съч. III, 152. Нито следа от декламаторство, а само простота и дълбоко вълнуващо изкуство на поета [Ламар] да изобразява това, пред което по-раншната поезия се чувствуваше безсилна. С, 1952, кн. 5, 170.