ДЕКЛАМАЦИОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКЛАМАЦИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Театр. Изк. Който е присъщ на декламация. Неделчо Щърбанов беше парижки възпитаник и носеше романтиката, патоса и декламационната тоналност на френската театрална школа. Д. Казасов, ВП, 156. В Яворовия силен жизнено-трепетен поетически драматизъм започват да нахлуват външнодраматични декламационни интонации. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. В пиесата да няма декламационни фрази. Колкото и хубави да са те, щом не движат драматическото действие напред,.., те нямат място в драматическото произведение. Н. Лилиев, Съч. III, 453. Той [речитативът] има декламационен характер, представлява нещо като "музикален говор". Пеене, VII кл, 1982, 30.