ДЕКЛАМАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКЛАМА̀ЦИЯ ж. 1. Четене или възпроизвеждане наизуст на стихове пред слушатели; декламиране. — "Макбете, тебе никой..." — започна Петранов декламация‑

та си. Й. Йовков, Разк. I, 191. Те познаха в тях двама от ония, които бяха аплодирали декламацията Веригарова. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 65. Ти не можеш да си въобразиш какъв е той актьор! И да не мислиш, че той покъртва нашите души с някои действително трагически декламации. Ал. Константинов, Съч. I, 132-133. При декламациите никой почти не се попитва за автора; на първо място — декламаторът, после — самото стихотворение, че най-накрай авторът, ако се сети някой за него. М. Кремен, СС, 97. Денчо се зае веднага с изготвянето на литературно-музикална програма. Предвиждаха се декламации на стихове от Ботев и Смирненски, музикални откъслеци с устна хармоника. Сл. Трънски, Н, 291.

2. Само ед. Театр. Изк. Изкуството да се четат или възпроизвеждат наизуст художествено, изразително стихове пред слушатели; декламаторство. Изучават се тук тези предмети: история на изкуството, история на драмата, руска литература, декламация, свещ. история, пение, танц, фехтование. Ст. Грудев, АБ, 26.

3. Прен. Говорене или четене с изкуствено приповдигнат тон, гръмко, с външна ефектност. Аз го слушах веднъж да чете своите песни, просто, без декламация, без маниерност. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 94. Попчето направи, според навика си, няколко поглаждания на невидимата брада,.., и захвана да чете отначало с декламация. Ив. Вазов, Съч. VI, 53. Още Лесинг,.., [в драмата] e вдигнал глас против натруфената заучена декламация, която трябва да се смени с естествената и проста реч. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 6. Със своето проникновено, темпераментно изпълнение Мочалов е разрушил господствуващите в онова време канони на класицизма, премахнал е надутостта и студената декламация. ВН, 1958, бр. 2079, 4.

— От лат. declamatio 'упражняване в произнасяне на речи', фр. déclamation през рус. декламация. — Сп. Читалище, кн. 3, 1870.