ДЕКЛАМЍРАНЕ

ДЕКЛАМЍРАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от декламирам и от декламирам се. Изпълнението трябва да бъде майсторско.. Това се отнася не само за декламирането, а и за останалите рецитации. Ив. Димов, АИДЖ, 161. Когато декламирането ставаше на чардака, явяваше се нужда в известни моменти да се спущат другарите му и да го хващат за полите на куртката: той се разгорещяваше и самозабравяше дотолкова, че можеше да се катурне стремглав надолу. Д. Калфов, ПЮН, 17.

Списък на думите по буква