ДЕКЛАРАТИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКЛАРАТЍВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Литер. Нехудожествено изразяване на мисли, чувства и идеи във вид на пряко изявление на автора или на литературен герой. Авторът не тръгва по пътя на голата декларативност, а изразява голямата идея посредством конкретен жизнен материал. ЛФ, 1969, бр. 8, 2. Много на погрешен път са онези наши писатели, които в законния си страх да не изпаднат в лакировка, в декларативност,.., слагат сурдинка на лирата си, приглушават звуците. П. Данчев, ЛФ, 1956, бр. 9, 2. — Имаме обикновено един или повече образи, лишени от логическа връзка, и веднага след тях едно обобщение, което е очевидно зле пришито и се отделя със своята груба декларативност или баналност. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 2.