ДЕКЛИНАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКЛИНА̀ЦИЯ ж. 1. Физ. Ъгълът на отклонение на магнитната стрелка от географския меридиан; магнитно отклонение. При всяко спиране в пристанище те слизат на сушата, за да измерват по-точно земното ускорение и магнитната деклинация, потребни за пресмятанията. В. Врански, ФП, 28. И ние възславяме тези, които чертаят пътищата,.., тия, които изчисляват траектории и деклинации, определят координати и разстояния. РД, 1961, бр. 103, 2.

2. Астрон. Една от екваториалните координати. Към 10 часа московско време на 13 септември ракетата се намираше на 258 000 км от Земята и имаше деклинация минус 11,3°. РД, 1959, бр. 257, 1.

3. Грам. Склонение.

— От лат. declinatio.