ДЕКОЛОНИЗА̀ЦИЯ

ДЕКОЛОНИЗА̀ЦИЯ ж. Полит. 1. Развил се след Втората световна война процес на освобождаване на народите от колониално робство чрез националноосвободителна борба и на преминаването им към национална независимост. Между въпросите, които сесията ще разгледа, са главно въпросите за борбата срещу расовата сегрегация в Южноафриканската република, въпроса за ускоряване деколонизацията в Африка чрез освобождаването на намиращите се още под чуждо колониално иго африкански страни. ВН, 1964, бр. 3879, 3. Ръководителят на Съюза на прогресивните републиканци Пиер Кот се е обявил за деколонизация на Сахара, където милиони хора живеят "в условия на ужасна мизерия, която е наследство от колониалния режим". ВН, 1961, бр. 3055, 3.

2. Теория, разпространявана от лидерите на Втория интернационал, за превръщане на колониите в независими и развити капиталистически страни посредством цивилизаторската роля на империалистическите страни.

— От фр. décolonisation.

Списък на думите по буква