ДЕКОМПЕНСАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКОМПЕНСА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. Мед. Състояние, при което анатомичен орган, система или цял организъм е с нарушени функции, вследствие на болестен процес; недостатъчност. Противоп. компенсация. Тя [Станка] е хронично болна, страда от сърдечна декомпенсация втора степен с всички изгледи състоянието ѝ да се влоши. М. Радев, СР, 79. Белодробна декомпенсация. Чернодробна декомпенсация.