ДЕКОРАТИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКОРАТЍВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от декоративен (в 1, 3, 4 и 5 знач.). То [растението салпиглосис] проявява своята декоративност само когато е посадено във вид на групи. Гр., 1906, бр. 17, 267. В своите битови картини, отличаващи се наистина с твърде силни увлечения, декоративност и стилизаторство, Майсторът е предал чистотата на нашия народ, неизхабените му физически и нравствени сили, неувяхващата му красота. РД, 1950, бр. 148, 2.