ДЕКОРАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЕКОРА̀ТОР м. Остар. 1. Сценограф. Когато се репетираше драмата "Магда", забавяше се премиерата поради отсъствието на декоратора в театъра. Ив. Вазов, ПЕМ, 109. Декораторът и оформителят на сцената е освободен от задължението да робува на обстановката, да я възпроизвежда достоверно и детайлно. М. Николов, ЛФ, 1957, бр. 31, 4. Режисьор, диригент, оркестър,.. и целият технически апарат от декоратори, скулптори, осветители,.., и др. неизбежни и ценни сценични сътрудници са фактори, без които изграждането на театралното или оперно представление е немислимо. ОФ, 1950, бр. 1801, 4.

2. Художник, специалист, който създава предмети за украса или украсява предмети, помещения, сгради и под. От преддверието се виждаше вътрешността на първия етаж: обширен хол, трапезария, салон и зимна градина .. Мария беше разигравала месеци наред архитекти и декоратори, докато нареди всичко в издържан модерен стил. Д. Димов, Т, 140. Но не е работата само в изящната наредба на салона: това може да извърши всякой декоратор. Ал.

Константинов, Съч. I, 277. Една народна художничка — .. — рисувала порцеланов сервиз. Работила е със злато върху синя основа.. Такива са и рисуваните вази на изтъкнатия декоратор Павленко, който довежда народните орнаменти до богата пищност и колоритно разнообразие. НК, 1958, бр. 45, 3. От станците се излиза в ложите. Това са коридори, които гледат в Дамаския двор, един от многобройните дворове на Ватикан. Тука Рафаело е бил в същото време и архитект, и декоратор, и живописец. К. Величков, ПССъч. III, 192.

— От фр. décorateur през рус. декоратор.